Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09 20:25 - ЖИВЕЕХ СРЕД ЗВЕЗДИТЕ, СРЕД БЕЗКРАЯ, НА НЕБЕТО
Автор: eagle9 Категория: Други   
Прочетен: 4503 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Както ви казах, никога не съм си пожелавал дара на прозорливостта, нито, когато го получих, се опитах да го развия, т.е. да го усъвършенствам. Не му отдадох значение. Нито някога съм искал, нито сега искам Бог да ми открие нещо, защото си мисля, че това е противно на Неговата воля. Но след случката със стареца Димас изцяло се промених. Животът ми стана постоянна радост и веселие. Живеех сред звездите, сред безкрая, на небето. Преди това не беше така.

Откакто почувствах Божията благодат, всичките ми дарби се умножиха. Станах умен. Научих наизуст троичните канони, канона на Иисуса Христа и други канони. Достатъчно беше да ги чуя, когато ги четат или пеят в църквата, и ги научавах наизуст. Казвах Псалтира наизуст. Внимавах да не объркам думите на онези псалми, които си приличаха. Действително се измених. "Виждах" много неща, но не казвах нищо; т.е. нямах право да го кажа, нямах "известие" за това. Всичко виждах, всичко забелязвах, всичко знаех. Не стъпвах по земята от радост. Тогава обонянието ми се отвори и можех да помириша всичко, отвориха се очите ми, отвориха се ушите ми. Познавах нещата отдалеч. Различавах всички птици и животни. По чуруликането разбирах дали е кос, дали е врабче, дали е сипка, дали е славей, дали са дроздове, дали са други птици. Различавах всички птици по пеенето им. През нощта, на разсъмване се радвах на концерта, който изнасяха славеите, косовете, всички, всички...

Станах друг човек, нов, различен. Превръщах всичко, което виждах в молитва. Обръщах всичко към себе си. Защо птичката пее и славослови Твореца? Исках и аз да правя това. Същото беше и с цветята. Различавах цветята по уханията им, усещах ароматите им от половин час път разстояние. Наблюдавах тревите, дърветата, ручеите, скалите. А със скалите разговарях. Колко неща само са видели те! Питах ги и те ми разказваха всички тайни на Кавсокаливия. А аз се вълнувах и се умилявах. С помощта на Божията благодат виждах всичко. Виждах, но нищо не казвах. Често ходех в гората. Силно се въодушевявах, като вървях сред камъните, храстите, малките и големите дървета.

 

/Из книгата "Живот и слова", Старецът Порфирий Кавсокаливит/

 




Гласувай:
3
0



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eagle9
Категория: Други
Прочетен: 5257
Постинги: 14
Коментари: 0
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031