При Баба Амте в Поселището на прокажените

(откъси)

***

Той бил много заможен индийски адвокат, женен, с две малки деца. Приятел на Ганди, участвал във великото начинание да се освободи Индия от британска власт и дал богатството си на движението на Ганди, като и самият той бил отдаден на това дело... И тъй, прибрал се в родния си град и скоро след това го избрали за кмет. Ганди учел, че всички трябва да участват дейно във всякаква работа и така да накарат народа да осъзнае, че тях наистина ги е грижа – а не просто да си седят и да речем, да нареждат на уличните метачи какво да вършат, без сами да знаят каква точно е тази работа или колко трябва да се плаща за нея и тъй нататък... За да приложи на дело тези принципи, нашият приятел един ден отишъл да чисти обществените тоалетни. Там видял някакъв възрастен човек да лежи на пода, лицето и тялото му били покрити с ужасни язви от проказа. Приближил се до него, но не могъл нито да се допре до него, нито да му помогне.

***

Лицето на онази човешка развалина го преследвало ден и нощ, докато разбрал, че не ще намери мир и покой за душата си, ако не стори нещо, за да облекчи болката и мъката на хилядите жертви на това ужасно заболяване, което индийците така сполучливо нарекли „махарога”. Ето какво довело до появата на Анандуан. Властите отпуснали няколко акра земя в джунглата и проектът започнал с дарения от приятели и познати.

Най-напред имало само неколцина болни, подслонени в просторна шатра и... една куца крава. Нищо насърчително... Преди да започне своята битка срещу проказата, трябвало да се бори срещу природните дадености на местността. Пръстта гъмжала от змии, скорпиони и други такива напасти. Кучетата му често били раздирани от тигри. Трябвало да отсичат дървета, да изкореняват храсти, да почистят земята от камънаци... Ето една задача, която изисквала храброст, вяра, търпение, във върховна степен... Баба Амте и съработниците му били надарени с тези три добродетели! Днес картината пред очите на посетителите е съвсем различна. Вместо джунглата наоколо се простират зелени поля, раждащи всичко, което е потребно за изхранването на Поселището на прокажените. Шатрите и заслоните са заменени със сгради. Краварниците дават подслон на шестдесет вола и четиридесет крави, а продажбата на мляко носи добър приход. По-рано самият Баба Амте и жена му се грижели за добитъка. Сега го отглеждат двама души, изцелени от проказа.

***

Тук болните не просто се изцеляват; те се и рехабилитират. Резултатът се вижда върху усмихнатите им лица и във веселите песнопения, които се чуват по цял ден... Всичко това, а има и още много, доказва, че Анандуан наистина е каквото означава индийското му име: „Къща на радостта” – не просто име, а действителност.

***

Семейство Амте не били християни, а и не познавали Иисус Христос, но те Му служели в лицето на прокажения.

***

Мина време и един ден, по време на събрание, този виден индиец станал и пред няколко хиляди души рекъл: „Не съм християнин, но изповядвам, че ходя със сведена глава в сянката на Кръста”... Струва ми се, че Бог наистина беше работил в сърцата на тези хора и им беше дал велик дар... Сега двамата им синове са лекари. Имат повече от три хиляди пациенти, много центрове за прокажени на различни места и всички от семейството продължават това велико дело, като ходят навсякъде – пеша, с колелета, с кола. Днес той е познат по цял свят като „индийския Алберт Швайцер”. Името му е Баба Амте.

/Из книгата „ Аскетика на любовта” – Майка Гавриила/