(откъси)

***

Вече двадесетгодишен младеж в Жегларци, той имал чудно видение. Като го разказва, твърди, че Бог му е дал да види на сън и наяве тайнствени отвъдни неща. С това го подготвял за изпитанията в живота и за преданото му служение на ближния.

...

Към четвъртък имал висока температура. Не приемал храна и вода...

"От стаята, откъм иконостаса на старата ни къща, виждам как се протяга една божествена ръка. Тя ме докосна по рамото и пак се прибра.

...

Както лежах, баща ми си сложи ухото на сърцето ми и го чух как казва на мама: „Стано, той вече свърши. Не диша”.

...

После видях Спасителя на кръста и си помислих: „Господи, защо си на Голгота? Още ли страдаш за нас?”.

...

Отпуснах се както преди сън. В това време домашните ми запалили свещ, сложили я в ръката ми и прекадили с тамян като на умрял.

По-късно съм отворил очи. Близките бързо дръпнали свещта от ръката ми. Първите ми думи бяха: „Има ли нещо да хапна?”. Е, това малко чудо ли е!"

***

„Цял свят да ме разубеждава, да ми говори против Бога, от това, което видях с духовните си очи, не се отказвам. Ще го разказвам, докато съм жив, и ще славя, както казва Псалмопевецът, Господа и Неговите чудеса”.

/Из "СВЯТОСТ ЗА БЪЛГАРИЯ. Живот, дела и подвизи на отец Георги от Жегларци", Съст. Игумения Валентина Друмева/