– Това не е правилно! Все едно някой войник, когато бъде ранен, да каже: “Понеже войната не е свършила и може пак да ме ранят, защо да превързвам раната си?” Но ако не я превърже, ще получи кръвоизлив и ще умре. Може уж от любочестие да не се изповядват, но накрая стават негодни за нищо. Както виждаш, дяволът може да се възползва и от положителните качества и дарбите. Ако не очистваме с изповед душата си, когато падаме и се омърсяваме, защото ни възпира помисълът, че пак ще паднем и ще се омърсим, тогава върху старата кал прибавяме нова и след това става трудно да я изгребем.

/Из „Духовна борба”, Слова, том 3; Св. Паисий Светогорец/