Бях поразен от тези думи на отец Порфирий. Тогава четях книги по пастирска психология. В тях много се говореше за отражението на травматичния опит от съзнателната област на душата и прехвърлянето му в подсъзнателната област, а също и за неочаквани прояви на този опит. Живият пример на стареца със стария килер ми говореше повече от всички научни пособия. Това беше много точно сравнение, отнасящо се към греховете ни, които не сме изгладили чрез покаяние и изповед, а бързо сме изхвърлили в килера на забвението, за да се отървем от досадното им присъствие. Там са „открити” и Бог ни ги връща в паметта в съдния ден (срв. Мат 10:15). Те и сега са Му известни, докато на нас – не.

/Из "Избрани съвети", Свети Порфирий Кавсокаливит/