– Понякога трябва да направим пълна изповед – казваше отец Порфирий, – защото различните психологични травми и най-различните събития в живота ни са истинската причина за нашите телесни заболявания. На изповед, освен греховете, трябва да разкажем за своите помисли и чувства: страхове, скърби, радости, униние, които ни спохождат заради различни преживяни събития: земетресения, смъртни случаи, бракове... и се явяват следствие на маловерието ни и т.н.

Веднъж, след като приключил делата си в Коринт, отец Порфирий се отправил обратно към Атина. В Истма (малък град в близост до Коринт) с шофьора, който бил офицер от гражданската авиация, спрели да обядват. Отец Порфирий се ограничил с един домат, а спътникът му си поръчал пълен обяд. След като се нахранили, продължили пътя си. След известно време старецът помолил шофьора да спре. Спрели извън пътя, излезли от колата и седнали на една скала. Точно под тях се простирало морето. Отец Порфирий казал на спътника си: „Сега, както съм ти обещал, дойде време да чуя твоята пълна изповед за целия ти живот, но по-добре ще е, ако аз говоря вместо теб.” И офицерът чул от устата на стареца изповед на всичките си грехове, които щял да му разкаже, за тези прегрешения, които ги е забравил, и даже за тези, които не считал за грях. Отец Порфирий направил „генерално почистване” в душата му. Тази изповед запомнил за цял живот.

   ХОДЕТЕ ПРИ ДУХОВНИК

 Старецът ми каза: „Колкото повече човек се отдалечава от Бог, толкова повече в живота му са тревогите и разстройствата. Когато нещо ни измъчва, трябва да отидем при духовник.” – „Изповядвай се по-често и по-добре. Дори и да си патриарх, ако не се изповядваш, няма да се спасиш” – ми каза друг път.

/Из "Избрани съвети", Свети Порфирий Кавсокаливит/