Игор Капранов: Този път започна в младежките ми години, когато бях на 19. Изпаднах в сериозна екзистенциална криза от нещо смислено. Вътрешният ми глас ми казваше, че трябва да потърся отговорите в храма, но първият ми опит да отида на църква бе неуспешен. Не можах да говоря със свещеника, защото ме изхвърлиха. Явно се притесниха от татуировките и пиърсингите ми, които не са присъщи на един православен енориаш. Прецениха ме по външния вид и ми стана мъчно, почувствах се обиден. Помислих си: “ Ако не тук, ще потърся друго място“. Днес имаме много алтернативи, съществуват редица секти и окултни учения. Реших да отида на тренинг за личностно развитие... Моят психолог бе последовател на Рейки.

***

 При Рейки няма термин като личностен Бог, има само някакъв безличен космос, някакъв вид енергия, която те не дефинират и не обясняват откъде идва. Този безразличен космос отговаря на някои твои желания, но не се интересува какво се случва с теб... Аз бях Рейки майстор трета степен. Следващата степен заемаха хора, които можеха да инициират новопостъпилите. Прилагах наученото много активно, най-вече върху себе си. Тези енергии съществуват наистина, всеки може да ги изпита, но е важно да се знае техният източник. Не може да се пие от отровен кладенец.

***

 Може би вроденият ми инат изигра определена роля. Не се отчаях, че не ме пуснаха в храма. Реших да опитам отново и да разбера наистина в какво вярват там. Започнах да чета Светото Писание. Думите „Дойди и виж“ (Йоан 1:46) ме докоснаха. И аз поисках да отида и да видя. Помислих си: “Ами, ако пак ме изгонят?“ Имах приятел, който отдавна беше тръгнал на църква и бе живял на остров Валаам 5 години. Помолих го да ме вземе със себе си. Той се съгласи и за Страстната седмица отидохме в един малък манастир на Валаам, спазващ строгите Атонски правила. Не знаех нищо за Православието, беше като една нова планета за мен. Нямах и представа за Бога, мислех си, че просто там някъде има един безличен космически разум. Отидох с дръзката мисъл, че не знам какво е Бог, но знам със сигурност, че Той не съществува. Тоест имах вътрешната убеденост, че вече съм постигнал всичко, че съм се издигнал на определено ниво и изведнъж... пристигам там и виждам една раннохристиянска общност, където хората споделят храната си и не притежават нищо свое. В центъра на тази общност стоеше Евхаристията. След пристигането си започнах да присъствам на службите.

 о. Георги: Беше ли Ви трудно?

 Игор Капранов: Напротив! Не можех още да си го обясня, но усещах някакъв дълбок смисъл в храма и исках да разбера какво се случва. Защо тези хора ставаха посред нощ и отиваха да се молят. Това ме изумяваше! Службите, тихото пеене и самата Литургия оставиха дълбоко впечатление у мен. Бях приет като стар приятел и усетих благодатта на Духа, това беше решаващ момент. Усетих мира и любовта, с които хората ти помагат да се доближиш до Бога не чрез думи, а посредством личния пример, начина си на живот и отдадеността си на Христос. Малко е объркващо, когато виждаш хората да водят духовен живот, без да се опитват да докажат нещо на някого или да принудят някого за нещо. Видях се с игумена и го помолих да ме изповяда. Поговорихме и се изповядах за пръв път, после участвах в тайнството Миропомазание. След това започнаха чудесата.

 о. Георги: Какви чудеса?

 Игор Капранов: Когато дойдох във Валаам бях болен, имах цирей в ухото. Беше много болезнено, не можех да спя и да правя каквото и да било. Когато ми се появеше този проблем, обикновено отивах на лекар, понякога се налагаше и операция. Във Валаам отидох само на изповед, помазаха ме в името Божие и следващата сутрин възпалението го нямаше. Чрез Тайнството Бог започна да ме приближава към Себе Си.

***

 Отказах се от „духовните“ ми Рейки практики, защото станаха излишни и досадни. Беше очевидно, че щом този път не водеше към Христа, моя Спасител, нямах нужда от него. Христос е Пътят към истината и спасението. Пристрастеността ми към наркотиците обаче не ме изостави. По време на музикалната ми кариера се привързах силно към тях. Както знаете, грехът води до смърт, влече те със себе си. В един момент ударих дъното и то много силно Тогава разбрах, че или трябва да последвам Христос, или ще умра. Аз избрах Христос. Затова един ден се отказах от всичко – от бандата, от музиката, точно преди да запишем новия албум. Заминах за Валаам и останах да работя там една година и да укрепвам духовно.

 о. Георги: Какво се случи през тази година?

 Игор Капранов: Много неща, но най-интересното е, че започнах да разбирам, че без Бога съм никой и ако Той отнеме Своята подкрепа, веднага ще се срутя. Също така започнах и да усещам Неговата грижа лично за мен. Поставих началото на общуването си с Него. Научих се да се моля, което е много важно, и разбира се, си намерих духовен отец. Той ме научи да обичам Литургията, защото животът на християнина се възприема чрез нея. По време на службата се чете Светото Писание и после се срещаме с Христос, както в нормалния живот очакваме да Го срещнем. Стремежът ми към това стана по-силен, започнах по-често да чета Евангелието. Благодарение на съвременните проповедници като о. Данаил Сисоев, се заинтересувах от догматиката, мисионерската дейност и Светите Отци. Това е едно огромно богатство! Православната Църква наистина е съкровищница на огромно духовно богатство.

 о. Георги: Може би някои от нашите слушатели имат подобни проблеми. Бихте ли споделили как Бог Ви помогна да преодолеете наркозависимостта си?

 Игор Капранов: Това е възможно само чрез покаяние. Огромно покаяние и сълзи. Тогава идва благодатта, която ти помага да се очистиш.

***

 о. Георги: Казахте, че сте искали да споделите това, че сте открили Христос. Успяхте ли да го направите?

 Игор Капранов: Мисля, че самата природа на Църквата е мисионерска. Какво значи Евангелие? Добра вест. Добра вест е, че Христос ни е помирил с Бога. Нормално е да я разпространяваш, особено след като в Светото Писание Христос няколко пъти призовава да отидем и да проповядваме Евангелието. Стремя се да го правя, когато разговарям с приятели и роднини, по интернет или на различни мисионерски събития, където съм поканен... Ние сме само знаците, които им показват посоката. Хората сами трябва да извървят пътя. Желанието да разпространяваме Добрата Вест е доказателството, че Христос е дошъл на този свят да спаси всички. Той е разтворил ръцете си на Кръста, за да прегърне всеки каещ се грешник. Ако се съмнявате, просто погледнете Кръста и ще видите, че Той ви чака с отворени обятия.

 о. Георги: Споменахте за чудеса. Бихте ли споделили някои от тях, които са се случили с Вас или с Ваши близки?

 Игор Капранов: Възнамерявах да посетя Света Гора, но се появиха проблеми и се нуждаех от окуражение. Когато на празника на Рождество през 2011 г. влязох в стаята си, видях, че иконата на Богородица мироточи. Изумих се, обадих се на сестра си да дойде да види, да не би да халюцинирам. Тя потвърди, че е истина. Това е едното чудо, но мисля, че най-голямото доказателство за присъствието на Бог в живота ми е начинът, по който открих съпругата си. Намерихме се онлайн в един православен сайт за християни, търсещи партньор. Оженихме се след 3 месеца. Беше си истинско чудо.

 о. Георги: Как оценявате сега предишната си музикална кариера? Някои смятат, че всеки вид хеви метъл е сатанинска музика, други, че той не е по-лош от кой да е друг стил. Какво е вашето мнение?

 Игор Капранов: Знаете ли, не мисля за това. То вече не е част от живота и интересите ми. Но хора, които се занимават с рок музика, разговарят с мен и мога да кажа, че за творческите натури тази музика може да се окаже онова стъпало по небесната стълбица, което да ги отведе по-нагоре. Не може да се каже, че цялата рок музика е сатанинска, но около нея и около култа към „секс, наркотици и рокендрол“ витаят определени енергии. Ако даден музикант не се повлиява от тях, е добре, но лично аз не познавам подобен човек. Често тази музика по един или друг начин подпомага разрушението на личността на музиканта. Това става постепенно и не се усеща. Човекът си мисли, че е страхотно да е рок музикант, да взима наркотици и да се смята за звезда. Но в определен момент този начин на живот може да стане онова скалисто дъно, в което да се удариш и да отскочиш, за да откриеш светлината на познанието на Бога.

 о. Георги: Благодаря, че споделихте историята си с нас. Надявам се, че тя ще помогне на всички наши зрители, които вървят по своя път към Бога да намерят сили да го извървят докрай. Бог да помага на всички.

 Из разговор на свещеник Георги Максимов с Игор Капранов 

 /Източник: "Амвон", Списание на храм "Св. Атанасий" гр. Варна, брой 2, 2016 г./