Беше след обяд към 15 ч., стоях в хола, напълно самотен, и сякаш потъвах в огромна черна дупка, все по-дълбоко и по-дълбоко. Не можех и не исках да живея повече така. Реших да скоча от балкона на жилището върху бетона на задния двор и така да сложа край на мъките си. Всичко в мен беше мъртво. Приготвих се за скока в бездната. Цялото ми тяло трепереше от студ. Сигурен бях – този път ще ме намерят мъртъв.

И тогава дойде изненадата. Точно в мига, когато се обръщах към балконската врата, за да направя фаталната стъпка, изведнъж „някой” застана зад мен... Да, точно от дясната ми страна имаше някой, ясно усещах това. „Някой”, който излъчваше неизказана топлина и тя проникваше все по-надълбоко. И тогава за мое огромно учудване чух глас, който силно ми заговори: ”Ти не си сам”.

Тогава, а и дълги години по-късно, не можех да си обясня това събитие – по-скоро тази среща, както би трябвало да кажа. Но този „глас” беше така изпълнен с утеха и надежда, изпълнен с топлина, че моята тъжна студенина и самота отведнъж се стопиха. Бях прекалено дълбоко развълнуван, за да мога вече да скоча.

Замислен седнах на масата и превърнах тази среща в песен, която по-късно записах и публикувах в първия си албум...

Сякаш се отвори нова врата, която пропусна светлина навътре в моята тъмнина. Това непознато същество ми позволи да вляза в ново пространство, което се нарича надежда, да позная една духовност и да почерпя смелост да продължа...

***

С мокро лице изкачих няколко стъпала към олтара, застанах в полукръг с група хора до олтара и приех за пръв път в живота си този хляб, който е Тялото Христово и виното, което е Неговата Кръв – тайни, които в този момент можех да разпозная абсолютно ясно. Животворна храна за една изгладняла душа. Милостив дар с неоценима стойност – особено във връзка с моето по-късно развитие. Това беше истинският „спасителен удар” от Господ: не такъв, който убива, а такъв, който ме връща към живота от царството на смъртта. Най-сетне отново бях на пътя към завръщането в рая. Сега, в Иисус, най-сетне бях победил смъртта. Беше онова, което винаги съм искал!

Аз стоях там – едно новородено дете – и продължавах да плача, когато една жена от дясната ми страна, на моя възраст, привлече вниманието ми, защото започна да плаче, когато ѝ подадох потира. Аз имах причина за моите сълзи. Питах се, какво ли се е случило с нея. Когато се върнах на мястото си, тази жена ме последва и заговори. Всеки от двама ни изглежда все още се намираше твърде силно под влияние на току-що преживяното, защото и двамата продължавахме да плачем. При Господ наистина нищо не е случайно. Дамата ме погледна и каза:

– Господи, аз всъщност не Ви познавам, но когато застанах редом с Вас, трябва да се е случило с Вас нещо наистина необичайно...

Не разбирах доколко това трябваше да я засяга.

– Когато ми подадохте хляба и виното, изведнъж имах видение. Видях как небето се разтвори широко. Небесното войнство провъзгласи една много голяма победа. Ангелите свиреха музика, толкова прекрасна, каквато никога преди това не съм чувала през целия си живот. Радостта в небето беше толкова неописуемо голяма, че аз – моля да ме извините – все още не мога да спра да плача. Какво се е случило с Вас?...

***

 (Из книгата „2 000 000 километра в търсене на любовта”, автор: Клаус Кенет)